Винаги ни се случва точно каквото трябва, дори и с брака е така

Доста пъти съм мислила дали изобщо да повдигам темата за брака и то именно в посоката да го имаме или не в живота си. Преценила съм,че за всеки това е личен въпрос и няма какво да го коментирам. Но сега някак си не мога да се въздържа, пък и да подразня всички онези, които твърде „умно“ биха ме парирали: „Коя си ти да говориш за брак при един развод зад гърба си?“ В такъв случай, нека им направя кефа.
Конкретно ме подбутна една статия в известен сайт, където едно момиче, явно все още неомъжено, но към 30-те, явно това го мъчи много и явно пред себе си се опитва да си намери оправдание защо не се омъжва. Мога да го кажа и по друг начин – защо никой не я иска за жена.
Тя разбира се изобщо не представя нещата под този ъгъл, а обяснява, как след брака жените ставата скучни, вече не мечтаят, чакат бебета и не искат да излизат. А на нея и се живее, излиза й се в петък,пие й се, имала мечти, но приятелките й ги предали, като се омъжили,( нали това се подразбра?).
Авторката обаче никак не си признава, че всъщност друго я гложди и се опитва сама да замаже очите си, но не е ясно защо го разказва на света, вероятно с писането затвърждава вътрешното си фалшиво убеждение, че просто обича живота си и така и е напълно добре.
Да приемем, че наистина егото й е толкова огромно, че се интересува само от себе си и няма никакво намерение да се забърква в битовизми, мръсни чорапи, ревящи и акащи бебета плюс всички останали на повърхността екстри на брака.
Щяла да си поставя всеки ден нови цели и да ги изпълнява и да си излиза петък вечер напълно свободна от всякакви ангажименти. Толкова егостично и в същото време крещящо признание – сама съм!
Нека я оставим да открива света за себе си. Знае ли човек, някой ден може да се омъжи, дори след трийсет, (какво падение!). И после може и да се окаже, че е една страхотна майка и съпруга. Но това е работа на мойрите, ние да поговорим за брака.
Ала не са едно и също нещо
любов и брак – и тъкмо за това
за любовта романи пишем вещо;
за брака - тук-там в някоя глава.
Съпрузите порочно и горещо
Не се целуват, а едва-едва;
да бе Петрарка женен, то тогава
дали Лаура щеше да възпява?
Байрон, Дон Жуан, превод : Любен Любенов
Обожавам този стих още от гимназията! Тогава вече ми проблясваше, че идеални семейства не съществуват, още по-малко идеални родители. Идеализираният образ на семейството вече се беше разклатил пред мен и доста погрознял.
Разбира се, че всеки го е страх от брака в степента дали ще е дълъг, траен, дали двамата ще се обичат винаги, както в началото. Кое момиче не си мечтае за сватба? Дори и аз съм си помечтавала, въпреки че отричах тази „институция“.
Само че не е въпросът какво мисля за брака или не. Въпросът е как всеки отделен от нас го възприема благодарение на възпитанието и житейския си опит, какви хора е срещнал през живота си. Въпросът е всеки поотделно какъв иска да бъде семейният му живот и след това да го постигне. С избора на партньор, с решенията и действията, които прави всеки ден, с подреждането на дома, с общите забавления, с отглеждането на децата. Всъщност няма абсолютно никакво значение има ли брак, сватба или съвместно съжителство. Отговорността на двама души в този път е еднакво голяма и никакъв подпис не може да ги задължи да се обичат, да си бъдат верни, да се подкрепят, да мислят като едно в името на общото им бъдеще.
Няма възраст, в която хората се женят. Нито пък такава за разводите. Няма правила, които казват да родиш до 25, после вече е късно. Или това беше за брака? Разбира се, че е не е същото, както в началото на връзката, но ако не си пълен чвор в отношенията и сте се намерили с правилният човек, защо да не Ви се получи? Защо да не сте щастливи дълги години заедно? Защо да не продължи да Ви е забавно години наред? Защо заедно да не може да направите щастливи децата си, да ги обичате, да ги възпитате и да ги направите добри хора?
А защо, ако бракът не Ви се получава, да не се разведете? Умно, спокойно, с разума, че наследниците трябва да продължат да бъдат обичани от двама. Друго важно няма. Животът е изтъкан от срещи и раздели. Бракът е въпрос на личен избор, не задължение към обществото или предателство към приятелите. Ако не Ви се случи, така е било най-добре. Нищо в света не следва да бъде получавано на всяка цена. Сълзите след това са в пъти повече.