Мост на приятелството… и на двойното таксуване | Bridge of Friendship... and Double Fees

lightcaptured (75)AUTHORin Dream Steem • yesterday

(For English, please scroll down)

Това е една моя снимка от красив момент преди залез над църква в Сибиу, Румъния. Връзката, с това, което ще напиша надолу, не е много голяма, но, все пак, нека започна с нещо красиво! :)

Мост на приятелството… Balkan Edition

Пътувамe си - от България до Румъния и обратно, почти романтично настроени към идеята за европейско сътрудничество и Шенгенска безграничност. И какво по‑символично от това да се прекоси "Моста на приятелството" между Русе и Гюргево. Мост, който по име обещава прегръдки, братство и евентуално някоя споделена софра на границата.

Да, ама не.

Оказва се, че това приятелство е като балканска сватба — всички се усмихват, но всеки гледа да ти вземе парите.

Такса "приятелство" от българска страна: 2 евро.

Такса "приятелство" от румънска страна: 15 леи.

И двете страни те гледат с онзи поглед "Е, ти нали така или иначе минаваш, дай сега едни пари, че мостът сам няма да се изплати". Само дето мостът се е изплатил някъде по времето, когато Nokia 3310 беше върхът на технологиите. "А и закъде си се разбързал? Така или иначе преди се чакаше с часове, а тировете, с дни за преминаване."

Две държави, един мост, две такси — защо да е лесно, като може да е балканско

Стоя си аз с двата касови бона в ръка — единият на кирилица, другият на румънски, и се чудя:
Това мост ли е или международен абонаментен план?
Почти очаквах третата такса да дойде от някой гълъб, който живее под конструкцията и също иска да участва в схемата.

И най-смешното? Таксите са различни. Все едно всяка държава е решила да си сложи собствена цена за "приятелство". България: "Ей, дай 2 евро, братле." Румъния: "15 леи, молим!" (което е около 3 евро)
А аз: "Може ли пакетна услуга? Нещо като "Friendship Plus"?"

Да не говорим, че в българската касова бележка пише "2 евра", а не "2 евро" както е граматически правилно. Все едно го е писал някой ученик в първи клас, хванат от улицата и изрично накаран да пише на уличен език.

А мостът… ах, мостът!

Тук идва истинският бисер.

Мостът не е голям. Не е някакво инженерно чудо, което да изисква NASA, SpaceX и три поколения инженери, за да го поддържат. И въпреки това — месеци наред не могат да асфалтират двете ленти.

Две.
Не двадесет.
Не осем.
Две.

Всъщност ако обърнем глава назад, за седемдесет години, двете държави са построили само един нов мост. На граница, която е дълга около 600 км. Това сигурно е някакъв вид протегната приятелска ръка. А би трябвало вече да има десетки мостове, а не разпръснати нередовни фериботи, като в желязната ера. Мостове без такси. Както е в нормалните страни в Западна Европа. Ох, стига мечти...

Я чакай, нали и в България, и в Румъния, плащаме винетки. Защо се плаща допълнително за този път? Да не би случайно да е като Панамския канал и таксите да отиват за някоя трета, велика страна? (риторичен въпрос, но все пак с известен негативен отговор)

Чакаме си в колоната, гледам как всъщност нищо не се ремотира, но някакъв човек в кабинка стои и изпълнява ролята на светофар, понеже на светофарите на Балканите не може да се има доверие. От другата страна на моста - още един човеко-светофар. Гарантирани гласоводаватели на партията, която ги е назначила на тази сладка и лесна служба, най-вероятно добре заплатена, при тези такси.

Колите стоят или се влачат едва-едва, нервите се опъват, а мостът - горд, величествен, символ на приятелството - стои и се смее над нас. Или по‑скоро скърца и се полюшва на напорите на вятъра...

Приятелството е хубаво, но явно е платено

И така, след като преминах през двете такси, през двете държави и през двете ленти, които ги ремонтират по-бавно от строежа на пирамидите, стигнах до едно важно прозрение:

Мостът на приятелството е като токсична връзка - и двете страни искат нещо от теб, а ти само искаш да минеш, да не те боли глава и бързо да забравиш горчивия вкус.

Може би е време някой да седне, да помисли и да каже:
"Хайде да направим това преминаване нормално. Хайде да не взимаме две такси. Хайде да асфалтираме две ленти за по-малко от геоложка епоха и колите, и камионите да не висят с часове във въздуха."

Но докато това стане, аз ще си пазя касовите бележки — като сувенир от едно международно приключение, което започва с "Добре дошли" и завършва с "Трябва да платите!".

This is my photo from a beautiful moment before sunset over a church in Sibiu, Romania. The connection to what I will write below is not very big, but, still, let me start with something beautiful! :)

Friendship Bridge… Balkan Edition

We are traveling- from Bulgaria to Romania and back, almost romantically inclined towards the idea of European cooperation and Schengen borderlessness. And what could be more symbolic than crossing the "Friendship Bridge" between Ruse and Giurgiu. A bridge that by its name promises hugs, brotherhood and possibly a shared meal at the border.

Yes, but no.

It turns out that this friendship is like a Balkan wedding — everyone smiles, but everyone is trying to take your money.

Friendship fee from the Bulgarian side: 2 euros.

Friendship fee from the Romanian side: 15 lei.

Both sides look at you with that look of "Well, you're crossing anyway, give me some money now, the bridge won't pay for itself". Except the bridge paid for itself sometime back when the Nokia 3310 was the pinnacle of technology. "And why are you in such a hurry? Anyway, before, you had to wait for hours, and for trucks, for days to cross."

Two countries, one bridge, two fees — why should it be easy, when it can be Balkan

I'm holding the two receipts in my hand — one in Cyrillic, the other in Romanian, and I'm wondering:
Is this a bridge or an international subscription plan?
I almost expected the third fee to come from some pigeon that lives under the structure and also wants to participate in the scheme.

And the funniest thing? The fees are different. It's as if each country has decided to set its own price for "friendship". Bulgaria: "Hey, give me 2 euros, bro." Romania: "15 lei, please!" (which is about 3 euros)
And me: "Can I have a package service? Something like "Friendship Plus"?"

Not to mention that the Bulgarian receipt says "2 eura", not "2 euros" as is grammatically correct. It's as if it was written by a first-grader, picked up from the street and explicitly made to write in street language.

And the bridge… ah, the bridge!

Here comes the real gem.

The bridge is not big. It's not some engineering marvel that would require NASA, SpaceX, and three generations of engineers to maintain it. And yet — they can't lay asphalt on both lanes for months.

Two.
Not twenty.
Not eight.
Two.

In fact, if we look back, in seventy years, the two countries have built only one new bridge. On a border that is about 600 km long. This must be some kind of extended friendly hand. And there should be dozens of bridges by now, not scattered irregular ferries, like in the Iron Age. Bridges without tolls. Like in normal countries in Western Europe. Oh, enough dreaming...

Wait, in Bulgaria and Romania, we pay vignettes so we don't pay tolls. Why do we pay extra for this road? Could it be like the Panama Canal and the tolls go to some third, great country? (rhetorical question, but still with a certain negative answer)

We wait in the line, watching how nothing is actually being moved nor repaired, but some man in a booth stands and acts as a traffic light, because traffic lights in the Balkans cannot be trusted. On the other side of the bridge - another human traffic light. Guaranteed voters of the party that appointed them to this sweet and easy job, most likely well-paid, given these tolls.

The cars stand or barely move ahead, nerves are straining, and the bridge - proud, majestic, a symbol of friendship - stands and laughs above us. Or rather, it creaks and sways in the wind...

Friendship is nice, but it's clearly paid for

So, after crossing the two taxis, the two countries, and the two lanes that are being repaired more slowly than the construction of the pyramids, I came to an important realization:

The friendship bridge is like a toxic relationship - both sides want something from you, and you just want to cross, not get a headache, and quickly forget the bitter taste.

Maybe it's time for someone to sit down, think, and say:
"Let's make this crossing normal. Let's not take two tolls. Let's pave two lanes in less than a geological era, and the cars and trucks won't hang in the air for hours."

But until that happens, I'll keep my receipts—as a souvenir of an international adventure that begins with "Welcome" and ends with "You must pay!"

Buy my stock photos at Alamy: https://www.alamy.com/portfolio/112427.html

Buy my stock photos at Adobe Stock: https://stock.adobe.com/contributor/206416265/lightcaptured

Copyright: LightCaptured

All the photographs, digital art and text in my posts, unless specified otherwise, are my own property and created by me.

Have a great day!

Here is an uncomplete list of some of my equipment I use on a regular basis:

Cameras
	Canon EOS 5D Mark III
	Canon EOS M5
	Canon EOS 550D
Lenses
	Canon EF 16-35mm f/2.8L II USM
	Canon EF 135mm f/2L USM
	Canon EF 100-400mm f/4.5-5.6L IS II USM
	Canon EF 50mm f/1.4 USM
	Canon EF-M 15-45mm f/3.5-6.3 IS STM
	Canon EF-M 22mm f/2 STM
	Tokina 11-16mm f/2.8
	7artisans 35mm f/1.2
Strobes	Dynaphos Speedster
Flashes	Metz
Tripods and Mono-pods	Manfrotto
	Benro